Ритуалът е повтарящо се еднотипно действие с предпазна цел. Винаги има характеристика на опит за адаптация към реалността, с която ни е трудно да се справим. Така той представлява поведенчески модел, винаги с определена цел и повтаряща се структура, която сама по себе си е целесъобразна на преследваната цел.

В обществото сме създали ритуали, под формата на трациции като празници, чествания, свещенодействия и други церемониални действия, които сами по себе си са поведенчески алгоритми с цел утвърждаване и опазване на стойности. Възможно е да са и алгоритми за извършване на работа, а защо не и даже за постъпване на работа, които гарантират качеството на резултата. Системите за поддържане на качеството като: ISO, HACCP, GDP, BRC  и много други в сферата услугите и икономиката бихме също могли да разгледаме като целесъобразни ритуални алгоритми.

В личен план създаваме навици, привички, традиции в простички действия, които като повторим ни дават сигурност, че не сме забравили нещо важно или че просто като го правим по точно определен начин няма да забравим да го направим. Даже ритуално може да посягаме към цигара или чашка алкохол, към срещи или защо не за по-сигурно да не членуваме в някой клуб, общност, където присъствайки на станали редовни сбирки, ние ритуално поддържаме чувството си за принадлежност, а оттам и за стабилност и сигурност

При всяко положение ритуалът е източник на чувство на сигурност за нещо, в нещо и самият той добива стойност на застаховка. Ще си изхвърлите ли полиците за застраховка на имуществото? Или здравната осигуровка? Съмнявам се. Носят ви усещане за сигурност.

Ако направя "това" - ще получа "това" или няма да се случи "това". Логично. И така ритуалът е логичен спрямо някаква ментална конструкция. И ако при животните повторяемост наблюдаваме на база инстинкти и също имат цел сигурност спрямо накакви климатични цикли например, то ритуалите при хората най-често са логично обусловени, без да твърдя, че имаме осъзнатост за собствената им логика и до колко е фактически полезна или вредна.

Разглеждайки по този начин двойствената природа на ритуалните действия и тяхната целесъобразност - сигурност, бихме могли по-лесно да пристъпим към разглеждане на същността и смисъла на ритуалите при обсесивно-компулсивното разстройство. Чувал съм описания на ритуали, които по своето многообразие, сложност, детайлност и най-вече ирационална абсурдност надхвърлят всякаква нормална и здрава целесъобразност и понякога достигат до границата на налудността и навлизат в нея. Ключовата дума тук е: "ирационалност". Да, ако в живота макар и без осъзнатост за житейската целесъобразност на дадено ритуално действие ние го правим и то често ни е полезно, то  засегнатите от ОКР са подвластни на ирационалност, императивно изкривена от неспособността им за връзка с реалността и огромните им страхове. Реалността е еднозначна и винаги такава каквато е. Страхът обаче не е реалност, а хипотеза, а хипотезата е изкривена въображаема реалност, която ако не бъде проверена верността и добива стойност на лъжа - подвеждаща информация. Така засегнатите от това психично разстройство не живеят в реалния свят, а във въображаемия свят от фантазии родени изкривено от страха им, недоверчивостта им, несигурността им.

Да живееш в такъв свят е ужас, който само тези хора могат да ви споделят, заслужава да бъде споделено и заслужава да бъде разбрано, за да има коректни отношения към тях, коректни поведения и лечение.  Това беше сериозен мотив да създам "ОКР Пространство". Надявам се да го разгърнем заедно.

Д-р Владимир Пожарашки