Дишайте! Това е здраве. Избирам темата за първа във този форум, тъй като е най-важна според мен. И съм с ясното съзнание, че засегнат от ОКР трудно стига до дишане и дихателни практики, но пък от опит споделям: започне ли практикуването им, това започва да се отразява видимо на общото състояние. Защо? Ще се върна на страха от темите за натрапливостта като същност.

Страхът сковава, стръхът блокира, страхът свива, обездвижва, страхът отнема живота, усилва самия себе си и още и още и още, до абсурдни размери. Той дереарлизира. На хората, с които работя казвам: "Страх, страх ражда. Застанете активно срещу него, застанете разумно срещу него, застанете с воля срещу него! Не му се оставяйте, по-силен е от вас ако му се оставите. Ще прави с вас каквото си поиска, ще ви заведе където си поиска и ще ви отнеме и вярата и посокта и избора и живота.". Едно е обаче да чуеш, а друго е да се довериш и да започнеш нещо да правиш.

По въпроса с дишането може да се каже много. По-скоро ще се радвам ако питате. Дишането не е нещо, което бих казал, че се прави така или така, по някаква схема. Принципи може би да, но схема - не. Самият човек с ОКР е схема от страхове и правила. Дишането е самият живот и по-скоро е терапевтична стратегия, която именно чрез своята "неправилност" е правилна. Какво имам предвид?

В практиката си търся освобождаващия принцип в дишането, а не схемата, търся спонтанността, а не правилата, търся "Аз съм в дишането", а не "Аз трябва да дишам". Може би ще е трудно така от думи да ме разберете и затова ви каня на нашите Дихателни практики - мероприятия публикувани в Календара на ОКР Пространство. Заповядайте! Има ли желаещи, ще има и групи. Конфиденциалността и отговорността са задължителни условия. Друго нищо не е задължително.

Д-р Владимир Пожарашки