Известия
Изчисти всичко

Вяра или вживяване, случайност или съдба?

 

Nikolay
(@nikolay)
Нов Потребител
Присъедини се към ОКР Форум: преди 1 година
Публикации: 1
Стартер на тема  

Здравейте д-р Пожарашки, аз съм човек с ОКР и не крия, че в последните години водя сериозна битка с тази коварна диагноза. Преминах през всякакви състояния, емоции, натрапливости и ритуали. Като една вихрушка, на която оставиш ли се - ще те размята и хвърля докато останеш без дъх. Не крия и че с адекватен подход, принцип на действия, сред които дишане, но и доста упоритост, непримиримост и вяра, аз успях да преобърна нещата в моя полза. Защо не се отказах ли? Ами защото като всеки нормален човек искам да се радвам, да се смея, да обичам и да бъда обичан, да се чувствам пълноценен, да се чувствам жив! И да, на мнение съм, че ние хората с ОКР също сме нормални, просто сме заложници на ирационални поведения и страхове. Идеята за тази тема ми идва напълно естествено и ще обясня защо. Стигнах далеч, знам доста повече за проблема и съм наясно, че това е ценен ресурс. Защото чрез него аз не само открих, но и усетих все по-осъзнато присъствие в ежедневието си. Вече съм по-уверен и по-решителен, защото знам че именно чрез активна позиция съм способен да променям и случвам. Дали всичко описано до тук е случайност? Едва ли. Но често, подобен тип мислене, може да бъде определено от някой като вживяване. И ето тук е момента всеки да избере своята позиция, която е свързана с неговите схващания и същност. Тук и не само, дойде и моят импулс за дискусия с подобна насоченост. Защото аз също имам своите съмнения и трепети, аз също все още търся отговори, и би ми било много интересно да получа вашите.


Цитат
Vladimir
(@vladimir)
Знаменит Потребител Admin
Присъедини се към ОКР Форум: преди 1 година
Публикации: 20
 

Здравейте, радвам се на темата, защото е ключова в разбирането на натрапливостта и проблематиката свързана с нея въобще. Считам, че хората с ОКР са си съвсем нормални хора, просто са "сбъркали изживяването", в което са се включли. Разберете го и като да "сбъркаш влака", той отива накъдето го водят релсите, а ти се чудиш какво правиш там, искаш да слезеш, но не можеш, тревожиш се, но не можеш да спреш и искаш да си като другите, да вървиш в "правата посока", но не става. Просто имате личностови и характерови особености, които като "вътрешни релси" ви водят в грешната посока. Това са погрешни нагласи, отношения, поведения, потисната емоционалност доминирана от императивна и колеблива менталност и блокирана активност. Така се вживявате в един "абсурден до страшен филм" от условности толкова истински, че не само го живеете, но му и вярвате. И ако не му вярвате толкова силно няма и да се вживеете в него толкова силно. И именно в абсурдността на изживяването е усещането за странност.

Колкото до случайност или съдба - може би и двете. Зависи от гледната точка, която изберете. Ако първата част на темата - вяра или вживяване е по-скоро с практическо приложение към ОКР, то тази втора част е с философска стойност. По първата имам много опит, по втората съм разсъждавал много. Много общо бих отговорил сега, без разбира се да затварям с това темата. Ако погледна на появата на ОКР като съдба, чисто прагматично този синдром дава основание човек да се вгледа в себе си с въпроса: "защо съм болен". Стигайки до отговорите болестта започва да отстъпва, като човекът открива, че просто е нужно да "смени влака", с което ще смени и посоката. Сменяйки посоката откриваш нов път с нови изживявания и оставяш ОКР зад себе си, а в тях имаш и шанса да намериш себе си. Така "лошата съдба" представлява добър шанс да намериш "съкровището", което си донесъл на този свят и да го проявиш, изживееш автентично. Кое е съкровишето? Себе си, същноста, с която си роден. Двама еднакви не са се раждали. Една уникална индивидуалност не е ли съкровище? Така стойността на излекуването от ОКР, не е еднозначно - липса на болест, а нещо много по-стойностно. Така може би лошата съдба е и добра съдба. И така може би болестта ОКР е случайност, а съдбата ОКР е предназначението да страдаш, за да получиш шанса да отвориш очи за себе си, за да заживееш себе си. Тогава качеството на "вживяването" е коренно различно.

Тази публикация беше променена преди 11 месеца от Vladimir

ОтговориЦитат