Известия
Изчисти всичко

Натрапливост - същност и смисъл

 

Vladimir
(@vladimir)
Знаменит Потребител Admin
Присъедини се към ОКР Форум: преди 1 година
Публикации: 20
Стартер на тема  

Натрапливости е изживявал всеки. В норма натрапливостта е неколкократно или многократно повтаряща се мисъл или действие с цел предпазване или реализация на нещо важно за нас, въпреки препятствието.

Ако страхът е силен, понякога опитваме натрапливо да се справим с него, правейки онова, което считаме, че би ни предпазило. Като че ли повтарянето на действието ще създаде количествено натрупване на предпазен ефект. Силата на страха кореспондира със силата на натрапливостта за повтаряне на предпазно действие. Да се страхуваш означава да се предпазваш. Чувството страх ни казва: "Внимавай" и императивно задвижва верига от психични и телесни реакции на предпазване. Често се проявява като стягане на мускулите включитено на гърдите, повишаване на пулса, изпотяване, поява на напрежение, повишаване концентрацията на вниманието с цел откриване и по-ясно дефиниране на причината за страха, както и много други. Натрапивостта е също отговор, но по-организиран, по-скоро със смисъл вече на реактивно действие в отговор на заплахата.

Ако силно желаем нещо, но то не се реализира тогава прибягваме до натраплив подход за справне с проблема. Казусът е същия - ние се страхуваме да не би да не реализираме потребността си. Страхът от нереализация не не по-малко силен от страха от заплаха, че нещо лошо ще се случи. Ако разгледаме същността му, той е също страх от застрашеността, че нещо хубаво няма да ни се случи.

Влюбеният изпитва многократно силни натрапливи импулси отново и отново да звънне на любимата. Защо? Простичко, може да я изпусне, изгуби, да се разделят. Да загубиш любовта си е непоносимо само по себе си, защото да обичам и да съм обичам означава много неща, а може би някак почти всичко - да споделям, да не съм сам, да съм разбран, да се погрижат за мен и аз да се погрижа за някого, да съм нещо за някого и то много и още мнооого неща. Заедно добиваме потвърждение за себе и собственото си присъствие, добиваме стойност бидейки рефлектирани.

И така към натрапливостта като болест. Много можете да немерите в блога на ОКР пространство изписано за натрапливостта. Много можете да прочетете и в книгата: "ОКР. Обсесивно-компулсивно разстрайство или драмата да си странен". Ще се радвам и ще бъда много благодарен да получа вашите обратни връзки за прочетеното, разбраното, споделеното. Ще се радвам да споделяте, питате и мислите заедно с мен и екипа, за да повдигнем завесата на незнанието и видим натрапливата болест или както е по-модерно напоследък да я наричаме с англо-саксонския термин: обсесивно-компулсивно разстройство, под друг ъгъл, да я разгледаме в един по-екзистенциален план. Едноплоскостното й разглеждане само като набор от симптоми намирам за доста бедно и неплодотворно, а многоплановият подход намирам обратно за ефективен не само в клиничен аспект, но и в екзистенциален такъв в смисъл на коренна промяна в качеството на живот на човека, а не просто на загуба на симптом.

Определено считам, че има ли натрапливост, има казус свържан с чувство на застрашеност на екзистенциално - житейско ниво. Също така считам за важно да се научим да разбираме и уважаваме натрапливостта. Тя е онзи реактивен език на психиката ни, който ни казва, че нещо сериозно се случва с нас сега или, че възприемаме нещо от случващото ни се некоректно за нас по прекалено застрашителен начин, или, че се е случвало нещо застрашаващо миналото ни, а ние тук и сега продължаваме да носим това чувство за застрашеност и го проектираме към хора и ситуации болезнено изкривено. Натрапливостта е важен симптом. Фактът, че има натрапливост изисква специално отношение, разбиране и поведение в терапевтичен палан

Така натрапливостта разглеждам като жизнено важнен защитен механизъм. Механизъм защитаващ живота на много базово ниво. Тя винаги касае живота и наши базови страхове за него. Изисква внимателен подход за разбиране на онова, което стои под нея - ситуация, личностови и характерови осебиности, тръвми от миналото.

Д-р Владимир Пожарашки


Цитат