Известия
Изчисти всичко

Натрапливи мисли - обсесии. Смисъл и съдържание.

Страница 1 / 2
 

Vladimir
(@vladimir)
Знаменит Потребител Admin
Присъедини се към ОКР Форум: преди 1 година
Публикации: 20
Стартер на тема  

ОКР е вид тревожно разстройство. Проявява се предимно с комплекс от натрапливи повтарящи се мисли и обслужващи ги ритуални действия, които болния  усеща като безсмислени, егодистонни, чужди на Аза. Възможни са и други симптоми на тревожност – най-често панически атаки, но и много съпровождащи личностови и характерови особености, които може да достигнат симптомоподобна искривеност и не по-малко да затрудняват живота на засегнатия от ОКР. Можете за прочетете за тях в Блог на ОКР Пространство.

Натрапливи мисли. Особености: Тук се отнасят натрапливи страхове и представи, както и импулси. Характерна е несигурността на болния относно последствията от негови собствени действия. Може да има страх, че ще причини нещастие някому. Може да вижда картини на бедствия при което вижда себе си за виновни. Може да има страх от това, че импулсивно ще направи нещо неприлично или неправилно или грешно. Страх, страх, страх. Това стои отдолу под всяка натраплива мисъл, а самата мисъл и специфичните представи, които тя изгражда в ума на засегнатите е "прожекция" на страха в ума на болния. Поради императивното изкривяване на мисълта, тя става от рационална в ирационална. Забелязваме най-разнообразни странни и бих употребил дори "меко казано" странни мисли, които заливат натрапливо засегнатия, предупреждавайки го да се пази от негови или чужди действия, неправилни действия, от нещо лошо, което би могло да му се случи или той да направи.

Много общо казано, засегнатият заживява в един "страшен филм", нямащ връзка с реалността или поне доста слаба, който продуцира натрапливи импулси за предпазни действия с цел съхранение. Странността на ситуацията ще цитирам с думи на почти всчки хора, с които съм работил психотерапевтчно: "зная, че мислите ми са ирационални и звучат странно, но им вярвам". Противоречието в твърдението ражда неговата абсурдност, има стойност на сериозен вътрешен, а и външен - в житейски план конфликт, намалява адаптативната способност на индивида, прави го още по-несигурен и така все повече зависим от продиктуваните от натрапливите мисли ритуални поведения. Оформя се порочният кръг на ОКР и болестта напредва в посока на разрушаване на личността - капан, който веднъж отключен, не знаеш как сам да излезеш, а и нямаш ресурс за това. С напредването на болестта ресурсът прогресивно намалява. Да си в този капан е ужас, който не пожелавам никому.

Моля четете, разбирайте, споделяйте, коментирайте, пишете! Нека бъде светлина!

Д-р Владимир Пожарашки


Цитат
MirA
 MirA
(@mira)
Нов Потребител
Присъедини се към ОКР Форум: преди 11 месеца
Публикации: 4
 

Здравейте Доктор Пожарашки и поздравления за прекрасното Пространство! Ще се радвам да получа отговор от Вас по отношение на нещо, което ме тормози от доста дълго време. Не страдам от ОКР, но ме връхлитат определено натрапливи мисли, появяващи се сякаш от нищото, мисли които хем ги разпознавам като мой, но в същото време сякаш някакъв далечен глас се обажда в главата ми...и се опитва да ме дирижира да направя някакви страшни ненормални неща ... и като цяло ме въвлича в някакъв страшен филм...извън реалността. Ужасно ми е трудно да се справям с тях, когато се появят и понякога успяват да ме обземат за доста дълго време, докато успея да се върна в себе си и си възстановя силата и контрола над ситуацията, в която се намирам. Знам, че тези ми мисли са абсолютно смешни, абсурдни и ирационални!!! Не разбирам много как се появяват, може би са израз на някакви мой дълбоки вътрешни страхове... и определено не знам как да се справям все още с тях, когато се появят. Каква трябва да бъде адекватната ми реакцията, когато дойдат от нищото в главата ми...като те идват не просто и само като мисли, а мигновенно предизвикват дискомфорт на физическо и психическо ниво у мен. Като цяло тези мисли ми носят много страх, понякога паника и ужас... И изобщо има ли вариант и начин да се запази адекватност и самообладание в такъв момент?

Благодаря Ви предварително!


ОтговориЦитат
Vladimir
(@vladimir)
Знаменит Потребител Admin
Присъедини се към ОКР Форум: преди 1 година
Публикации: 20
Стартер на тема  

Здравейте Мира,

Благодаря за отзива! Това е натраплива мисъл. Ключа за нея е в част от написаното от Вас: "сякаш някакъв далечен глас се обажда в главата ми...и се опитва да ме дирижира да направя някакви страшни ненормални неща ... и като цяло ме въвлича в някакъв страшен филм...извън реалността." Този далечен глас е от миналото Ви много общо казано. Това е емоционален спомен, проектиран върху нещо в настоящето и проекцията е на силен страх, който буквално Ви вади от настоящето и Ви връща емоционално назад към момента на травмата. За да си помогнете в такъв момент излизте и ходете поне час, бавно и опитайте да се оглеждате. Идеята е да се заземите с краката. Ако останете в главата сте в страха и във филма отлитате в него, ако ходите ще излезете от него или поне ще олекне усещането. После правете нещо друго, например с ръцете. Това е най-лесното. Пробвайте и споделете:) Има и други начини, но това е най-достъпното. И в нищо което казвам няма нищо мистично, а си има научно психоаналитично обяснение. Успех!


ОтговориЦитат
MirA
 MirA
(@mira)
Нов Потребител
Присъедини се към ОКР Форум: преди 11 месеца
Публикации: 4
 

Много Ви благодаря за изказаното професионално мнение! Имах нужда точно от нещо подобно. Още днес през деня пробвах идеята Ви с разходката,  макар и само за 20-ина минути. Честно казано не беше най-спокойната и приятна разходка, просто защото бях вътрешно нащрек през цялото време дали ще изскочи "заек" отнякъде..., но определено ме освежи и поизчисти главата ми частично от "бръмбарите", след като видях, че се справих,  не чак толкова зле. И всъщност си дадох сметка, че аз бях  единственият "уплашеният заек"..., който обаче все пак се престраши и опита...

Истината е, че тези "страшни" мисли са  изключително мъчителни понякога...и си се чудя има ли начин да изчезнат веднъж завинаги или просто трябва да се примиря с тях, да ги приема като нормални за мен и да се науча да живея с тях, чрез такива малки тънкости, към които ме насочихте...

Благодаря Ви още веднъж!

 


ОтговориЦитат
Vladimir
(@vladimir)
Знаменит Потребител Admin
Присъедини се към ОКР Форум: преди 1 година
Публикации: 20
Стартер на тема  

Здравейте, отново ключа е в написаната от Вас:"И всъщност си дадох сметка, че аз бях единственият "уплашеният заек"..., който обаче все пак се престраши и опита...".

В престрашаването и опита да не направите онова, което страха Ви казва, а онова което: "определено ме освежи и поизчисти главата ми частично от "бръмбарите", след като видях, че се справих, не чак толкова зле.", се намира терапията - да направите разлика между двете състояния. Страхът казва, че е страшно и му вярвате и го следвате и се затваряте и страхувате и още, и още и Ви смазва. Ако направите обратното и видите, че не е толкова чак пък страшно, и че страха не е реален той намалява и Вие се връщате в истинската реалност. Така малко по малко може да оспорвате страха ден след ден. Защото страхът не е реалност, той е хипотеза. Реалността е друга. Така ние избираме в коя реалност да сме - в тази на страха или в истинската реалност, която ние създаваме. Над истинската реалност имаме власт, над създадената от страха нямаме власт - правим каквото той ни диктува ден след ден. Не е все едно къде и как живеем нали? Страхът ни затваря, ограничава и мъчи като преувеличава. Той е затвор, страшен затвор, когато го оставим да властва над нас. Смелост е нужна тук, за да пробваме да си отворим очите.


Харесано от GDSkeed
ОтговориЦитат
MirA
 MirA
(@mira)
Нов Потребител
Присъедини се към ОКР Форум: преди 11 месеца
Публикации: 4
 

Здравейте Доктор Пожарашки и Благодаря за прекрасният коментар!!! Силно ме обнадеждихте да не се примирявам с моята " страшна действителност", а да продължавам да търся начини, да бъда смела и да пробвам да я променя, в посоката която желая...без страх.

Хиляди благодарности и успех! 🙂


Харесано от GDSkeed
ОтговориЦитат
Vladimir
(@vladimir)
Знаменит Потребител Admin
Присъедини се към ОКР Форум: преди 1 година
Публикации: 20
Стартер на тема  

Благодаря Ви! Успех желая! Ние можем да изберем как и къде да живеем.


ОтговориЦитат
MirA
 MirA
(@mira)
Нов Потребител
Присъедини се към ОКР Форум: преди 11 месеца
Публикации: 4
 

Много Ви благодаря, доктор Пожарашки! 🙂

 


ОтговориЦитат
Kristin
(@kristin)
Нов Потребител
Присъедини се към ОКР Форум: преди 10 месеца
Публикации: 1
 

Здравейте, 

Бих искала да споделя мнението си, относно натрапливите мисли и тяхното влияние над нас. След работа с д-р Пожарашки, мога да твърдя, че разбрах начинът, по които те действат и ни карат да бъдем податливи и да ги приемаме за истина. Когато някой, който е работил с подобни симптоми и знае, структурата на “заболяването”, а най-вече и щом ти я сподели разбираемо, е по-лесно да можеш да разбереш как да преодолееш тези тревоги и да излезеш от тях.

🙂


ОтговориЦитат
Vladimir
(@vladimir)
Знаменит Потребител Admin
Присъедини се към ОКР Форум: преди 1 година
Публикации: 20
Стартер на тема  

Много благодаря за споделеното Кристин! Подкрепям становището, че разбирането на начина по който натрапливита мисли работят и добавям от мен - разбирането на смисъла им е път за излизане от болестта. По този път всяко рационално и коректно усилие си струва. Освен това благодаря за смелостта да споделиш.


ОтговориЦитат
Mila
 Mila
(@mila)
Нов Потребител
Присъедини се към ОКР Форум: преди 10 месеца
Публикации: 4
 
  • Здравейте д-р Пожаражки,купих си вашата книга и в момента я чета.Стигнах до много интересно изречение в което извода е ,че в основата на заболяването стои засегнато дълбокото чувство на несигурност и вярата в способностите на личността да се справя с живота.Абсолютно съм съгласна с това твърдение,защото го изпитвам на гърба си,та въпроса ми към вас е как се преодолява тази несигурност в процеса на живота?Аз лично се ужасявам от неизвестното,рядко рискувам предпочитам да заложа на сигурното.Не знам дали сте се сблъсквали с подобен филм,в моя случай не съм преживяла нищо сериозно като сътресение в живота ми и въпреки това имам натрапливости свързани със здравето на близки,познати и дори себе си.Моите компулсий не са като при други хора физически,примерно докосване на неща или миене и прочие ,а са единствено мисловни.Моят мозък си е измислил ритуал за успокояване,който се състои в това да върна натрапливата плашеща мисъл по обратния ред на сещане,защото съм чула някога някъде, че всяко действие си има равно по големина и противоположно по посока противодействие.Изхождайки от това ако кофти мисълта се се върне отзад напред би трябвало да се елиминира ,демек да се изгуби способността и да се случи....логика нали 😂.Дори в момента като го пиша ми е смешно ,но въпреки това понякога ме плашат много.Та ще съм благодарна ако ми отговорите на въпроса с несигурността!

ОтговориЦитат
Vladimir
(@vladimir)
Знаменит Потребител Admin
Присъедини се към ОКР Форум: преди 1 година
Публикации: 20
Стартер на тема  

Здравейте! А кое е сигурно? Считам сигурността в живота за чувство, което ние всички търсим. И отговорът мисля е не в осигуряването чрез правене на "сигурни неща", а в това да разгърнем усещане за можене. Когато живея с усещане, че мога аз не търся непременно сигурност, защото тогава несигурното е просто нещо, с което бих опитал да се справя отново, както с много други неща до сега. Колкото повече правим неща, които считаме за сигурни, толкова повече стесняваме спектъра на опитност и способности, така и на самата сигурност и сами ги ограничаваме, вместо да ги разширяваме. От опита и позитивния резултат на справянето идва усещането, че мога, че се се справя отново, че:"няма страшно", "ще пробвам".  И моженето и опита не са ментални категории, а резултат на действия. Мисленето спира действието и реално ни лишава от опита, в който придобиваме усещане за можене. Така сигурността считам за чувство, което разгръщаме с жизнения си опит, а с него се разгръща и личността, като индивидуалност устойчиво в един неустойчив свят. Само адаптивната и гъвкава личност, уверена в способностите си има добро ниво на сигурност и така на спокойствие. Не мислете, пробвайте и ще видите в колко много неща успявате, регистрирайте успеха и така всеки успех отново и отново. Сигурността се храни с можене:) оновано на успехи. Противодействайте на натрапливата мисъл с успешно действие. Пробвайте, но не забравяйте, с една проба не става. Чувството, че можете се разгръща постепенно. Нужно е постоянство и упорство.


ОтговориЦитат
Mila
 Mila
(@mila)
Нов Потребител
Присъедини се към ОКР Форум: преди 10 месеца
Публикации: 4
 

@vladimir Благодаря за отговора,но имам и друг важен въпрос...как да пречупим този силен импулс за изпълнение на дадения ритуал,като страха,напрежението и тревожността са силни и направо те изсмукват енергийно?А ти не си достатъчно силен да се противопоставиш,защото видиш ли направи си ритуала ,за да си сигурен че няма да стане това което мислиш и от което се страхуваш.И пустата му "вяра" и презастраховане.Хем знам,че е ирационално,хем страха ме кара да продължавам да връщам мисълта докато не постигна кратко облекчение и не се присетя пак започвайки наново и така като побъркана 😟.Някак не успявам да го рационализирам и да си дам сметка ,че наистина се занимавам с глупости които са единствено в моята глава и никъде другаде и не мога да направя на никой нищо с мисли ,а само на себе си вредя.


ОтговориЦитат
Vladimir
(@vladimir)
Знаменит Потребител Admin
Присъедини се към ОКР Форум: преди 1 година
Публикации: 20
Стартер на тема  

Здравейте, добър въпрос. Всички почти хора с ОКР ми го задават. Първата част на отговора ми е: не се опитвайте да счупите нещо, което не разбирате. То има своя смисъл и той е по-дълбок отколкото си мислите и поради това в началото невидим. Подходът е друг. Първо е нужно редовно да се оспорва импулса. Тоест, нужно е с критичност да застанете не срещу импулса, а под него. Така той постепенно започва да отслабва. Второто, което Ви е нужно е търпението:) да го правите достатъчно продължително. Третото, което ще помогне е да отидете при колега психиатър, който ще Ви предпише медикамент, с който импулса ще стане по-слаб. Това последното ще Ви даде времето за повишите критичността си с търпение. Медикементът не оспорва, но потиска проективния страх под импулса. Често обсесивните не желаят да приемат медикаменти, но това е грешка. Почти невъзможно е лечение на ОКР без медикмент. А и не е нужно. В цивилизован свят живеем все пак и ако ползваме адекватно придобивките на цивилизацията те работят за нас. Втората част на отговора ми е: не се борете с мисъл с мислене. Това е капан. Спортувайте! Каквото и да е без шах:). Движете цялото тяло до лека умора, после почивайте. Може отново да раздвижите до лека умора и отново почивка. Това също като медикамента ще донесе сравнително бързо отслабване на импулса на натрапливостта. И съм почти сигурен, че поне част от отговора ми няма да Ви хареса, но опитът ми показва, че е вярно.


ОтговориЦитат
Mila
 Mila
(@mila)
Нов Потребител
Присъедини се към ОКР Форум: преди 10 месеца
Публикации: 4
 

@vladimir Здравейте,отново благодаря за отговора,по случай последната част за спортуването открих този метод преди време и го използвам редовно.Наистина умората помага,защото когато си изморен нямаш време да мислиш за нищо 😊.По повод първата част за смисъла все още не мога да разбера при мен защо се появиха натрапливи мисли,как се случи и каква е моята "полза "от тях,какво ми носят като позитив ако мога изобщо да го нарека така,защото не го виждам.Относно медикаментите когато започна всичко преди около 16 години ходих при психиатър който ми беше предписал ксанакс по половинка.Не си спомням да съм била много по добре след това.Минаха години станах студентка преместих се в нов град където никой не познавах и така натрапливостите останаха някъде забравени проявяващи се изключително рядко в много лека форма.Съзнанието ми беше заето с нови хора като колеги ,съквартирантки,лекций и др.Новото сущо има ефект до едно време.Преди три години преживях аборт който отключи всичко на ново с двойна сила.Видях ,че не мога да се справя сама ,затова потърсих помощта на психолог ,тя ми предложи все пак да опитаме с лекарства,но аз отказах,заради това ,че първо планувам да забременея отново и не искам по никакъв начин да има негативен ефект върху бебето и второ искам да се преборя сама със силата на волята , защото не съм сигурна че след като спра да ги приемам няма да се върне всичко по старо му.От нейни изказвания става ясно че съм с ригиден характер и ме кара да бъда по гъвкава в мисленето,но как да стане като когато се сетиш нещо гадно зацикляш на него и трудно се откопчаваш 🙃


Харесано от GDSkeed
ОтговориЦитат
Страница 1 / 2